стиховете на Тосков

Постинг

30.10.2012 18:20 - Есен

Автор: toskovnikola Категория: Поезия

Прочетен: 441 Коментари: 1 Гласове:

Златна есен веч настана.
Разпилени листа тъпча,
а в гръдта ми люта рана-
сам не знам,що ме измъчва!
Дъл,че годините тежат
вътре в мен със страшна сила-
същ наниз трънен на вратът,
към земята теглят мила!
Ил,че останах самотен,
кат жена изпратих в гроба,
а деца ми смерч страхотен
далеч в чужбина издуха?
Туй са все причини лични.
Тъй страдам силно аз от тях,
има други-по-трагични,
що мир не дават ми за час.
Че хиляди у нас деца
недохранени си лягат,
страдални майки със тъга
залък твърд едва отделят.
А бащата безработен,
през цял ден работа търсил,
не надел,идва самотен,
отчаян ,унизен,унил.
В демокрацията наша
един за хлебец сълзи лей,
спекулантът-богаташа
и сам пари си в брой не знай.
Тъй народът наш се движи
в мъки и теглила безкрай,
да премахне свои грижи
ни път,ни изход где сам знай.
Ето как таз тъжна есен
скръб всемирна в мен навява,
че животът не е песен,
роб не мръдва да въстава.
Но идва ден-не тъй далеч-
народ беден ще се вдигне
с бюлетина,но може с меч
ред и правда да постигне!

Нагоре